Сърбия
Сърбия
- Столица: Белград
- Площ: 77 474 km2
- Население (брой): 6 963 764
- Официален език: сръбски
- Местоположение: Балкански полуостров, Европа
Сърбия е разположена на Балканския полуостров в югоизточната част на Европа. На север граничи с Унгария, на изток - с Румъния и България, на юг - с Република Македония, Черна гора и Албания, а на запад - с Босна и Херцеговина и Хърватска. Белград е столицата на Сърбия. Разположен е в северната част на страната, при вливането на река Сава в Дунав.
Провинцията Войводина се характеризира с една истинска мозайка от народности: унгарците, ромите, хърватите, рутените, словаците и румънците са най-големите от около 26-те етнически общности.
Официалната азбука в страната е кирилицата, която се използва в държавните учреждения и документи. Успоредно с нея, се използва латиницата, която е по-предпочитана и е станала полу-официална
Православното християнство е основна религия и поради това през периода на византийската окупация се проявяват в многото красиви манастири с великолепни фрески и икони в цялата страна. Изкуството на Сърбия и упада изключително много при османското нашествие.
Сърбия е една от първите страни на Балканския полуостров, която извоюва своята независимост от Османската империя.
Сръбски културноисторически паметници в Списъка за световно наследство са: манастирът Декани , Природният и културно-исторически регион на Котор (Стари Рас и Сопоцани и манстирът Студеница). Славата е стар сръбски родов и народен празник. С празнуването на славата се отбелязва деня, в който протецът на рода по мъжка линия е приел християнството и се е покръстил. Този ден се пази и предава като най-строга и тачена традиция от поколение на поколение у сърбите. Никой мъжки наследник няма право да променя деня на родовото прадядово празненство, а дъщерите приемат деня на славата на своите мъже. Обикновено славата е в деня на някой християнски светец. Светецът се счита за покровител на рода празнуващ славата. В деня на славата на трапезата се слага погача във вид на корона. Пред нея през целия ден гори восъчна свещ, която вечерта само домакина има право да я изгаси и то чрез потапяне във вино. Ако домакинът не е жив, ритуалът се извършва от най-големия му син или внук, който може и да е дете. През деня на славата идват гости на които се поднася черпня до три пъти. Задължително на гостите се сервира варено месо.
