Сливен (изписване до 1945 година: Сливенъ) е град в Югоизточна България. Той е осмият по големина град в страната с населени по данни от 2019г - 86 505 души. Сливен е известен като Градът на Стоте войводи, свързани с хайдушкото движение.
Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове на Сливенската планина, с която започва Източна Стара планина. Границите на Сливенската планина се определят от прохода „Вратник“ и Сливенския проход. За нея са характерни стръмни и скалисти склонове и дълбоки нарези от притоците на Тунджа и Луда Камчия. Първенец е връх Българка с височина 1181 m. Върху скален масив северно от града е разположен природният парк „Сините камъни“, който обхваща близо единадесет хиляди и половина хектара от Сливенския Балкан.
Сливен отстои на 308 km от столицата София, на 178 km от Пловдив, на 238 km от Варна и на 114 km от Бургас – най-голямото търговско пристанище в България, на 130 km от границите с Република Гърция и Република Турция. 
Разположението на Сливен е благоприятно, защото е на кръстопът – близо е до Прохода на Републиката, също и до пътен възел „Петолъчката“, свързващи северна и южна България, връзката към наскоро построената автомагистрала Тракия е на 15 km в посока юг (към Ямбол), а главният път между Бургас и София свързва пристанище „Бургас“ и летище „Бургас“ с централната част на страната.
Градът попада в зоната на преходно-континенталния климат и географски е разположен в подбалканското Сливенско поле. Има изразена четирисезонност – зимата е мека, лятото относително топло, есента е по-продължителна от пролетта. Характерен е падащият вятър бора, който духа при по-ниски температури в Северна България.
Стари форми на името Сливен са Савулен, Цоида, Туида, Ислимие, Истлифанос, Селимно, Свилне, Сливно, Сливне.

Забележителности:

Старият бряст

Старият бряст, който расте в центъра на гр. Сливен (началото на пешеходната зона по бул. „Цар Освободител“), е дърво от вида Ulmus kampestris (полски бряст), и е на около 1300 години, обявено е за защитен обект, който се охранява от държавата. Той е остатък от Великата българска гора (Silva Magna Bulgarica), която се простирала от Родопите до Черно море. Около 20 такива бряста са останали в село Самуилово, на 7 km от Сливен. Всички са обявени за защитени обекти и се полагат грижи за тяхното опазване. За да се спрат евентуалните гнилостни процеси или развъждане на микроорганизми, кухините са запълнени с укрепителен пълнеж, като са оставени и отвори за естествена вентилация. Според поверието Старият бряст бил използван от османските турци за обесване на заловени хайдути.

"Известно е това дърво, то е един от символите на града. Лобно място и светиня, паметник на бунтовната непреклонност на сливенци, Старият бряст е в същото време трогателен, държелив представител на вече чезнещ вид. Не се знае дали точно тук поробителят преди векове е бесил дедите – юнаци, но хората от града обичат този препатил мъдрец и го поддържат. (Дамян Дамянов)"

През 2014 г. е избран за „Европейско дърво на годината“ със 77 526 гласа.
През 2018 г. състоянието на дървото се влошава. Основни скелетни клони изсъхват. Общинските власти, специалисти от страната и чужбина търсят най-добрата възможност, за да запазят жив бряста, но опитът им е неуспешен.

Крепост „Туида“

"Туида" е ранновизантийска и средновековна крепост, чийто останки са разположени на хълма Хисарлъка в североизточната част на Сливен, от който се открива неповторима гледка към величествените "Сини камъни" и към града (хълмът се намира до кв. "Ново село"). Тя е част от укрепителната старопланинска система, имала изключително важна роля за отбраната на Римската империя, по-късно и на ранната Византийска империя, а така също и за средновековната българска държава. След известно прекъсване, археологическите разкопки на крепостта започват отново през 2004 г. Целта им е окончателното проучване и консервация на архитектурно-археологическите паметници, експонирането на крепостта с оглед превръщането ѝ в една от забележителните туристически атракции на града.

Местност „Карандила“

Местността "Карандила" се намира на 10 km от град Сливен и е част от природен парк "Сините камъни".
В местността има почивни станции, изкуствено създадено езеро, спортно-туристически комплекс – "Сините камъни". Тук се издигат телевизионната кула и площадка, която се използва за делтапланеризъм и парапланеризъм.
Възможности за достигане до местността: с лифт, чиято начална станция е на 1 km от Сливен; по т.нар. "Хайдушка пътека" – пеша; по асфалтов път от града до местността.

Часовникова кула

Старата часовникова кула се намира в центъра на Сливен до 5 СУ „П. Яворов“. Строена е в началото на ХІХ век. Кулата на часовника е служила и за пожарникарска наблюдателница. През 1936 г. силна буря разрушава горната дървена част, която е възстановена около шестдесет години по-късно.

Природен парк „Сините камъни“

Природен парк "Сините камъни" е разположен в Източна Стара планина. На юг от него, в непосредствена близост е гр. Сливен. "Сините камъни" е обявен за природен (тогава народен) парк през 1980 г. През 2002 г. обхватът му е разширен.
Паркът заема площ от 11 380,1 хектара, представляващи извори, върхове, скали, гори и поляни.
Най-високата точка на природния парк е връх Българка (1181 m).
На територията на парка се намират множество природни забележителности, сред които т.нар. скални феномени.
Местната флора и фауна е представена от различни видове, някои от които са включени в Червената книга на България.
Парк "Сините камъни" е част от 100-те национални туристически обекта на България.

Паметник на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци

Паметникът на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци е разположен на едноименния площад в центъра на Сливен. Монументът е изграден през 1931 – 1935 г. и представлява 12-метров пиедестал, върху който е поставена близо 4-метровата скулптура на сливенския войвода Хаджи Димитър. В основите са изваяни бюстовете на други видни борци за свобода от този край, сред които Добри Чинтулов, Панайот Хитов, Георги Икономов и други.
Родната къща на войводата, от края на 18, началото на 19 век, понастоящем е къща музей към РИМ – Сливен. Тя е паметник на културата и е отворена за посетители.